Болгарский литературовед и политик, специалист в области современной болгарской литературы, в т.ч. один из ведущих области национального фантастоведения. Член Международной ассоциации научной фантастики (1969). Владела польским, французским и русским языками.

Родилась в Софии в семье литературного критика-толстоиста Георгия Константинова. В 1951 году после окончания средней школы поступила на факультет болгарской филологии Софийского государственного университета «Св. Климент Охридский». Окончила вуз в 1956 году. В 1966-1967 годах работала преподавателем в Государственном библиографическом институте. Затем защитила диссертацию на тему «Георгий Райчев. Жизнь и творчество» (1968) и стала руководителем отдела критики в газете «Народная культура» и журнале «Септември». С 1969 года – научный сотрудник Института литературы Болгарской Академии наук (БАН). С 1974 по 1984 год преподавала болгарскую литературу в Высшем педагогическом институте в Шумене, с 1979 по 1982 год – болгарский язык и литературу в Ягеллонском университете в Кракове (Польша), в 1987-1990 гг. – литературу в Высшем институте театрального искусства «Крастё Сарафов». В 1990 году получила звание профессора, в течение года (1990-1991) являлась главным редактором газеты «Век 21». С 1991 г. – профессор Института литературы Болгарской Академии наук.

На политическом поприще Константинова была в числе инициаторов восстановления Радикально-демократической партии – с декабря 1989 по июнь 1993 года была её председателем. Являлась народным представителем в VII Великом национальном собрании (1990-1991) и XXXVI Национальном собрании (1991). Министр культуры в правительстве Филиппа Димитрова (1991-1992). В 1993-1997 годах работала в посольстве Болгарии в Варшаве, где отвечала за культурные связи между Болгарией и Польшей.

Элка Константинова – литературовед, чьи интересы лежат в направлении истории болгарской литературы ХХ века, а также славянской литературы (с акцентом на польскую). Выпустила ряд книг о болгарских классиках. Первые публикации состоялись в газетах «Литературная мысль» («Литературна мисъл») и «Литературный фронт» («Литературен фронт»). В дальнейшем статьи, рецензии и критические работы появлялись на страницах газет и журналов «Литературный форум» («Литературен форум»), «Пламя» («Пламък»), «Сентябрь» («Септември»), «Летопись» («Летописи»), «Век 21», «Литературный журнал» («Литературен вестник») и др.

На протяжении всей карьеры была составителем, редактором и рецензентом ряда художественных (в том числе фантастических) и научных изданий. Участвовал в качестве редактора в издании произведений болгарских классиков: Кирилла Христова – «Сочинения» (т. 2, 4, 1966, 1967), Димчо Дебелянова – «Сочинения» (т. 1, 2, 1968 г.), составила библиографию «Творчество Антона Страшимирова. 1899-1937» (1963, совместно с Е. Цветановой) и др. Являлась автором нескольких учебников литературы для средней школы и участвовала в составлении литературной части «Болгарской энциклопедии от А до Я» (2002).

В нескольких книгах по вопросам художественной литературы рассматривает развитие фантастического от фольклора до современной научной фантастики, выявляет его специфические черты на фоне общего художественного процесса, предлагает концепцию фантастического как художественного явления, прослеживает его генезис и сорта. Кроме того, выпустила три отдельные монографии в этом жанре: «Фантастика и беллетристика в современной болгарской литературе» (1973), «Фантастика и современность» (1985) и «Воображаемое и реальное. Фантастика в болгарской художественной прозе» (1987). Участвовала в многочисленных национальных и международных научных форумах – Первом Конгрессе научной фантастики (Будапешт, 1969); Втором конгрессе болгаристов (София (1986) и др.

Ряд ее учеников и докторантов выросли известными литературоведами, учеными и университетскими профессорами. Скончалась Элка Константинова в Софии в январе 2023 года в возрасте 90 лет.

  • 1998 – премия «Гравитон» за критические публикаии.
  • 2002 – «Рыцарский крест» от правительства Польши за заслуги в укреплении болгаро-польских культурных связей
  • 2012 – Орден Святых Кирилла и Мефодия

    Отдельные издания
  • 1970 – Георгий Райчев: Литературно-критический очерк (Георги Райчев: Литературно-критически очерк). – изд. «Български писател» (София), 1970. – 148 с. (о)
  • 1971 – Книга о Георгие Караславове (Книга за Георги Караславов: Критически оценки. Спомени. Разговори) / В соавт. с Георгием Константиновым (Георги Константинов). – изд. «Български писател» (София), 1971. – 332 с. (п + с.о.)
  • 1973 – Фантастика и беллетристика в современной болгарской литературе (Фантастика и белетристика в съвременната българска литература). – изд. «Български писател» (София), 1973. – (Проблеми на съвременната българска литература). (о)
  • 1974 – Камен Кальчев (Камен Калчев). – изд. «Български писател» (София), 1974. – 100 с. – (Библиотека литературно-критически очерци). (п)
  • 1977 – Георгий Караславов: Творческий портрет (Георги Караславов. Творчески портрет) / Худ. Петр Петрунов (Петър Петрунов). – изд. «Народна просвета» (София), 1977. – 104 с. – (Библиотека творчески портрети). (о)
    • То же: 2-е изд. – изд. «Отечество» (София), 1986. – 112 с. – (Български писатели за деца и юноши). (о)
  • 1977 – Наблюдения за литературным развитием (Наблюдения над литературното развитие). – изд. «Български писател» (София), 1977. – 188 с. (п)
  • 1979 – Развитие рассказа и повести в 1944-1956 гг. (Развитие на разказа и повестта 1944/1956) / В соавт. с Крестё Куюмджиевым (Кръстьо Куюмджиев). – изд. «Народна просвета» (София), 1979. – 136 с. (п)
  • 1980 – Самобытное и общечеловеческое (Самобитно и общочовешко) / Худ. Михаил Каменов. – изд. «Български писател» (София), 1980. – 172 с. (п)
    • Единство и преемственность литературного развития (Единство и непрекъснатост на литературното развитие) – с.5-18
    • Захари Стоянов и национальное самосознание (Захари Стоянов и национальното съзнание) – с.19-29
    • Яворов и Лилиев (Яворов и Лилиев) – с.30-48
    • Путь революционной прозы в период 1923-1944 гг. (Пътят на революциониата ни проза през периода 1923-1944 г.) – с.49-69
    • От дьявольщины к фантастике (От диаболизма до научната фантастика) – с.70-106
    • Современная болгарская художественная литература на фоне советской и польской литературы (Съвременната българска белетристика на фона на съветската и полската белетристика) – с.107-132
    • Художественная литература для младшего поколения (За по-младите белетристични поколения) – с.133-170
  • 1982 – Георгий Райчев: Жизнь и творческий путь (Георги Райчев. Жизнен и творчески път). – изд. «Български писател» (София), 1982. – 220 с. (п)
  • 1985 – Силуэты вчера и сегодня (Силуети от вчера и днес). – изд. «Български писател» (София), 1985. – 200 с. (п)
  • 1985 – Фантастика и современность (Фантастика и съвременност). – изд. «Наука и изкуство», 1985. – 142 с. (о)
  • 1987 – Болгарский рассказ вчера и сегодня (Българският разказ от вчера и днес). – изд. «Български писател», 1987. – 184 с. (п)
  • 1987 – Воображаемое и реальное. Фантастика в болгарской художественной прозе (Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза). – Универс. изд. «Св. Климент Охридски» (София), 1987. – 268 с. (п + с.о.)
  • 1988 – Николай Лилиев: Творческий портрет (Николай Лилиев. Творчески портрет). – изд. «Народна просвета» (София), 1988. – 80 с. – (Творчески портрети). (о)
    • То же: 2-е изд. – изд. «Зелена вълна» (София), 1992. – 80 с. – (Български модернисти; 1). (о)
  • 1992 – Целительная сила литературы (Лечебната сила на литературата: В помощ на кандилат-студентите и учителите по литература). – изд. «Въпреки-С.К» (София), 1992. – 60 с. (о) ISBN 954-50100-1-0
  • 2002 – Что скажем юным сердцам (Какво ще кажем ние на младите сърца) / Худ. Греди Асса. – изд. «Въпреки» (София), 2002. – 216 с. (о) ISBN 954-50100-6-1
* * *
    Публикации в периодике и сборниках

  • 1962 – Бесполезно (Без полза) // журнал «Литературна мисъл», 1962, №5 – с.
  • 1963 – Несостоятельный труд для болгарской комедии (Несъстоятелен труд за българската комедия) // журнал «Литературна мисъл», 1963, №1 – с.
  • 1963 – Письма Гео Милева Николаю Лилиеву (Писма на Гео Милев до Николай Лилиев) // журнал «Литературна мисъл», 1963, №4 – с.
  • 1963 – Творчество Антона Страшимирова. 1899-1937: Библиография (Творческото дело на Антон Страшимиров (1889-1937): Библиография) / В соавт. с Е. Цветановой (Ел. Цветанова) // А. Страшимиров, Съчинения. Т. VІІ. – изд. «Български писател» (София), 1963 – с.491-570
  • 1965 – Литература и народ (Литература и народ) // журнал «Литературна мисъл», 1965, №1 – с.
  • 1966 – Письма Георгия Райчева Николаю Лилиеву (Писма на Георги Райчев до Николай Лилиев) // журнал «Литературна мисъл», 1966, №1 – с.
  • 1966 – Книга о некоторых болгарских поэтах (Книга за някои български поети) // журнал «Литературна мисъл», 1966, №2 – с.
  • 1966 – Неизвестные письма Димчо Дебелянова Николаю Лилиеву (Неизвестни писма на Димчо Дебелянов до Николай Лилиев) // журнал «Литературна мисъл», 1966, №3 – с.
  • 1967 – Крах «крохотного мира» (Рушенето на „мъничкия свят”) // журнал «Литературна мисъл», 1967, №2 – с.
  • 1967 – Литературный сборник «Октябрь» (Литературен сборник „Октомври”) // журнал «Литературна мисъл», 1967, №5 – с.
  • 1968 – Некоторые проблемы нового жанра (Някои проблеми на един нов жанр) // газета «Литературен фронт», 1968, 17 октября – с.
  • 1969 – В мире ужасов и кошмаров: Работа Георгия Райчева после Первой мировой войны (В света на ужасите и кошмарите: Творчеството на Георги Райчев след Първата световна война) // журнал «Литературна мисъл», 1969, №1 – с.
  • 1969 – История и современность: Наблюдения о некоторых представителях исторической литературы (История и съвременност: Наблюдения върху някои представители на историческата белетристика) // журнал «Литературна мисъл», 1969, №4 – с.
  • 1969 – Бесповоротно по пути реализма (Неотменно по пътя на реализма) // журнал «Литературна мисъл», 1969, №5 – с.
  • 1970 – Взгляд литературоведа на литературу свободы (Поглед на литературоведа върху литературата на свободата): [Рецензия] // журнал «Литературна мисъл», 1970, №3 – с.
  • 1970 – У источника жизни (При извора на живота) // журнал «Литературна мисъл», 1970, №6 – с.
  • 1970 – Человек и скафандр: О романе Любена Дилова «Тяжесть скафандра» (Човекът и скафандърът: за романа „Тежестта на скафандъра“ от Любен Дилов): [Рецензия] // журнал «Пламък», 1970, №10 – с.
  • 1971 – Суверенная критическая мысль (Суверенна критическа мисъл) // журнал «Литературна мисъл», 1971, №2 – с.
  • 1971 – В творческой лаборатории Георгия Караславова (В творческата лаборатория на Георги Караславов) // журнал «Литературна мисъл», 1971, №4 – с.
  • 1971 – Оставаться Симеоном Правчановым (За да останеш от Симеон Правчанов) // журнал «Литературна мисъл», 1971, №5 – с.
  • 1971 – Современность в будущем (Съвременност в бъдещето) // журнал «Народна младеж», 1971, №17 – с.
  • 1972 – О болгарской научной фантастике (За българската научна фантастика) // журнал «Пламък», 1972, №2 – с.
  • 1972 – Детство и детская литература Николая Янкова (Детство и детска литература от Николай Янков) // журнал «Литературна мисъл», 1972, №5 – с.
  • 1973 – Самая молодая современная литература (Най-младата съвременна белетристика) // журнал «Литературна мисъл», 1973, №2 – с.
  • 1973 – Что нам дает фантастика в литературе) (Какво ни дава научната фантастика в литературата) // журнал «Студентска трибуна», 1973, №18 – с.
  • 1974 – Тридцать лет болгарских повестей и рассказов (Тридесет години българска повест и разказ) / В соавт. с Крестё Куюмджиевым (Кръстьо Куюмджиев) // журнал «Литературна мисъл», 1974, №4 – с.
  • 1975 – Страницы прозы Ивана Цветкова (Страници за прозата от Иван Цветков) // журнал «Литературна мисъл», 1975, №4 – с.
  • 1976 – Фантастика в семьдесят шестом (Фантастиката през седемдесет и шеста): [Предисловие] // антология «Фантастика '76». – изд. «Народна младеж» (София), 1976 – с.
  • 1977 – Любен Дилов и его фантастический роман (Любен Дилов и неговият научнофантастичен роман) // Любен Дилов. Тежестта на скафандъра. – изд. «Медицина и физкултура» (София), 1977 – с.
  • 1977 – Некоторые проблемы периодизации нашей литературы после Освобождения (Някои проблеми на периодизацията на нашата литература след Освобождението) // журнал «Литературна мисъл», 1977, №3 – с.
  • 1978 – П. К. Яворов и Николай Лилиев (П. К. Яворов и Николай Лилиев) // журнал «Литературна мисъл», 1978, №8 – с.
  • 1979 – «Современный болгарский роман» Бояна Ничева („Съвременният български роман” от Боян Ничев) // журнал «Литературна мисъл», 1979, №5 – с.
  • 1979 – Усиление сатирического начала (Засилване на сатиричното начало) // газета «Литературен фронт», 1979, 25 октября – с.
  • 1980 – О функциях фантастического в болгарской художественной прозе (За функциите на фантастичното в българската художествена проза) // журнал «Литературна мисъл», 1980, №10 – с.
  • 1981 – Жанр развивается: роль фантастического в болгарской литературе (Един жанр в развитие: Ролята на фантастичното в българската литература) // газета «Литературен фронт», 1981, №52 – с.
  • 1982 – Бессмертный труд Бояна Пенева (Безсмъртното дело на Боян Пенев) // журнал «Литературна мисъл», 1982, №4 – с.
  • 1982 – Георгий Райчев (Георги Райчев) // журнал «Литературна мисъл», 1982, №10 – с.
  • 1983 – О каком кризисе фантастики? (Коя фантастика е в криза?) // журнал «Вестник АБВ», 1983, 3 мая – с.
  • 1983 – Еще одни письма Димчо Дебелянова Николаю Лилие (Новооткрити писма на Димчо Дебелянов до Николай Лилие) / В соавт. с Надеждой Александровой // журнал «Литературна мисъл», 1983, №5 – с.
  • 1983 – Еще одни письма Димчо Дебелянова Николаю Лилие (Новооткрити писма на Димчо Дебелянов до Николай Лилиев) / В соавт.с Магдаленой Баевой и Маргаритой Дойренской // журнал «Литературна мисъл», 1983, №10 – с.
  • 1983 – Антиутопическая социально-политическая сатира (Антиутопична социално-политическа сатира): [Предисловие] // Робер Мерл. Добре охранявани мъже. – изд. «Георги Бакалов» (Варна), 1983 – с.5-9
  • 1983 – Предостережение ученого и писателя (Предупреждението на учения и писателя): [Предисловие] // Януш Зайдел. Цилиндърът на ван Троф. – изд. «Георги Бакалов» (Варна), 1983 – с.
  • 1984 – Современная болгарская фантастическая литература (Съвременната българска фантастична литература) // журнал «Литературна мисъл», 1984, №6 – с.
  • 1984 – Болгарский фантастический роман и его создатель (Българският научно-фантастичен роман и неговият създател) // журнал «Хоризонт», 1984, №1 – с.
  • 1984 – Функции фантастического в художественной и современной прозе (Функциите на фантастичното в художествената ни съвременна проза) // журнал «Език и литература», 1984, №3 – с.
  • 1985 – Автентичность и метафоричность (Автентизъм и метафоричност) // газета «Пулс», 1985, №39 – с.
  • 1985 – Карнавал против Апокалипсиса (Карнавалът срещу Апокалипсиса) // газета «Народна култура», 1985. №30 – с.
  • 1985 – Заглянуть в будущее. Фантастика – воображение и реальность (Надникване в бъдещето. Фантастиката – въображение и действителност) // газета «Литературен фрон», 1985, №21 – с.
  • 1985 – Современные идеи в фольклорно-сказочной одежде (Съвременни идеи във фолклорно-приказни одежди): [Предисловие] // Пиер Барбе. Какво сънуват псиборгите? – изд. «Георги Бакалов» (Варна), 1985 – с.
  • 1986 – Фантастика Любена Дилова (Фантастиката на Любен Дилов) // Учителско дело, 1986, 27 августа – с.
  • 1986 – Димчо Дебелянов в оценках современников (Димчо Дебелянов в оценките на съвременниците си) / В соавт. с Надеждой Александровой // журнал «Литературна мисъл», 1986, №9 – с.
  • 1987 – Характерные черты болгарского рассказа. Прошлое и настоящее (Характерни черти на българския разказ. Минало и настояще) // журнал «Литературна мисъл», 1987, №1 – с.
  • 1987 – Проекция современности (Проекция на съвременността) // Ръка към бъдещето. – изд. «Дом на литературата за деца» (София), 1987 – с.
  • 1987 – Блаженство или страшная смерть (Блаженство или страшна смърт): [Предисловие] // Дан Дастие. Отровата на Алкория. – изд. «Георги Бакалов» (Варна), 1987 – с.
  • 1988 – Почему молодежная фантастика убегает от социальных проблем? (Защо младата фантастика бяга от социалните въпроси?) // газета «Пулс», 1988, 25 октября – с.
  • 2000 – «Не гаси там. где не гаснет» („Не се гаси туй, що не гасне“: върху Иван Вазов): [Рецензия] // сетевой журнал «Литературен форум», 2000, №3 (12-18 сентября) – с.
  • 2001 – Идти на риск („Битието като риск“: рец. за „Мисия Лондон“ на Алек Попов): [Рецензия] // сетевой журнал «Литературен форум», 2001, №30 (25 сентября – 1 октября) – с.
  • 2001 – Дух драматического текста („Духът на драматургичния текст“: за пиесите на Елин Рахнев): [Рецензия] // сетевой журнал «Литературен форум», 2001, №41 (11-17 декабря) – с.
  • 2002 – Как герои Стефана Гечева понимают самопознание (Как героите на Стефан Гечев разбират самопознанието: наблюдение над разказите от книгата "Осъденият на Сеньора") // журнал «Български език и литература», 2002, №2-3 – с.
  • 2003 – Павел Вежинов и философское мышление фантастики (Павел Вежинов и философското мислене на фантастиката) // газета «РИКИ – кандидат-гимназист» (София), 2003, 13-19 мая (№19) – с.7-10
  • 2003 – Елин Пелин и родные просторы (Елин Пелин и родните простори) // журнал «Български език и литература», 2003, №1 – с.
  • 2004 – Идеи научной фантастики социалистического реализма (Идеите на научната фантастика на социалистическия реализъм) // электронныое издание «Култура и критика. Ч. IV: Идеологията – начин на употреба». – изд. «LiterNet» (Варна), 2004
  • 2008 – Постмодернистский преследователь (Постмодерният агент-преследвач) // электронный журнал «LiterNet» (Варна), 2008, №12

    Публикации в периодике и сборниках

  • Экология и научная фантастика: [Предисловие] / Пер. Людмилы Родригес // Холод и пламя. – София: София Пресс, 1990 – с.5-10

© Виталий Карацупа, 2023

НАВЕРХ